rumiana (Румяна )
136 1144
16.01.2014 г., 17:38 ч.

За теб, любов... 

  Поезия » Любовна
801 0 2

За теб, любов - какво не бях!

За теб какво не сторих!

Над пропаст по въже вървях.

Поканих те. И портите отворих.

 

Смирено коленичих там на прага

и превъзнасях те до бога.

Спасявах те и оцелявах. Чаках.

Но да се отрека от теб  - не мога!

 

Като тигрица малкото те пазех.

Лекувах те и все прескачах трапа.

Във кал и преспи често газех,

за да си до мене. Да те имам само.

 

Колко вярвах - дори невъзможно,

че няма да стреляш във гръб.

Че няма да има битки безбожни,

които да стигат до око за око и до зъб.

 

И съкрушена бях, а после ставах.

Дали опазих те - не знам.

Ти май побягна... но те хванах!

Добре дошла, любов! И няма да те дам!

© Румяна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??