Допирът на пръстите ти още кожата изгаря,

споменът за устните ти по моите остава,

в очите ти прекрасни потъвам до забрава,

а усмивката ти бяла в мен всичко озарява!

Това е то, що бушува в мен –

желанието да те имам ден след ден,

убийственото чувство на самота, щом си тръгнеш,

искрената радост във сърцето, щом се завърнеш...

Признавам, няма да крия –

твоята любов за мен е като благословия!

Без теб бе пусто, тъжно, мрачно дори,

сега и слънцето свети с по-ярки лъчи!

Листата в гората шумят с твоето име,

тъй както устните ми шепнат „вземи ме”;

не пуква зората, без да чуе твоя глас,

тъй както не отварям очи, ако не съм в прегръдките ти аз!

Само ако знаеш как се сипе любовта ти над мен,

също както дъждовните капки в пролетния ден;

седемцветната дъга губи свойта пъстрота,

ако само едно облаче засенчи твойта красота!

Това е моят свят, откакто в него влезе ти,

не излизаш и от сънищата, и от моите мечти,

и знам, че малко значат думите, но разбери –

Обичам те и за тебе моето сърце тупти!