Допирът на пръстите ти още кожата изгаря,
споменът за устните ти по моите остава,
в очите ти прекрасни потъвам до забрава,
а усмивката ти бяла в мен всичко озарява!
Това е то, що бушува в мен –
желанието да те имам ден след ден,
убийственото чувство на самота, щом си тръгнеш,
искрената радост във сърцето, щом се завърнеш...
Признавам, няма да крия –
твоята любов за мен е като благословия!
Без теб бе пусто, тъжно, мрачно дори,
сега и слънцето свети с по-ярки лъчи! ...