За теб, любов!...
Допирът на пръстите ти още кожата изгаря,
споменът за устните ти по моите остава,
в очите ти прекрасни потъвам до забрава,
а усмивката ти бяла в мен всичко озарява!
Това е то, що бушува в мен –
желанието да те имам ден след ден,
убийственото чувство на самота, щом си тръгнеш,
искрената радост във сърцето, щом се завърнеш...
Признавам, няма да крия –
твоята любов за мен е като благословия!
Без теб бе пусто, тъжно, мрачно дори,
сега и слънцето свети с по-ярки лъчи!
Листата в гората шумят с твоето име,
тъй както устните ми шепнат „вземи ме”;
не пуква зората, без да чуе твоя глас,
тъй както не отварям очи, ако не съм в прегръдките ти аз!
Само ако знаеш как се сипе любовта ти над мен,
също както дъждовните капки в пролетния ден;
седемцветната дъга губи свойта пъстрота,
ако само едно облаче засенчи твойта красота!
Това е моят свят, откакто в него влезе ти,
не излизаш и от сънищата, и от моите мечти,
и знам, че малко значат думите, но разбери –
Обичам те и за тебе моето сърце тупти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Минчева Всички права запазени
