За теб, любов
За теб, любов, ще бъда сянка
и в безслънчев септемврийски ден.
Ще съм подробност малка,
очи нарочно ще извръщаш от мен.
Ще бъда там, във мислите ти скрита,
допиващ сутрешното си кафе,
и под кожата ти ще съм впита,
но зная- гордостта ти няма да те издаде.
За теб, любов, ще съм Онази,
от която бягаш като от зараза,
но уви- тя се не предпази,
душата си на теб показа.
За теб ще бъда погледът случаен
вместо думи, говорещ в тишина.
Усмихваш се във театъра безкраен,
а сърцето в теб е просто кухина!
Какво ще бъдеш ТИ за мен- задавам си въпроси.
Отговорът- ясен като гръм преди порой.
За мен, любов, ще бъдеш този,
когото никога не ще наричам "свой".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марина Минчева Todos los derechos reservados
