10 jun 2016, 7:52

За теб, любов 

  Poesía » De amor
928 0 2

За теб, любов, ще бъда сянка

и в безслънчев септемврийски ден.

Ще съм подробност малка,

очи нарочно ще извръщаш от мен.

Ще бъда там, във мислите ти скрита,

допиващ сутрешното си кафе,

и под кожата ти ще съм впита,

но зная- гордостта ти няма да те издаде.

За теб, любов, ще съм Онази,

от която бягаш като от зараза,

но уви- тя се не предпази,

душата си на теб показа.

За теб ще бъда погледът случаен

вместо думи, говорещ в тишина.

Усмихваш се във театъра безкраен,

а сърцето в теб е просто кухина!

Какво ще бъдеш ТИ за мен- задавам си въпроси.

Отговорът- ясен като гръм преди порой.

За мен, любов, ще бъдеш този,

когото никога не ще наричам "свой".

© Марина Минчева Todos los derechos reservados

Моля, оценете!

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сърдечно благодаря! Сега "прохождам" в писането на поезия и се надявам наистина да ми се "получава", както се казва.
  • Последните няколко реда направо ме разпиляха...Браво!!!
Propuestas
: ??:??