За теб, любов
За теб, любов, ще бъда сянка
и в безслънчев септемврийски ден.
Ще съм подробност малка,
очи нарочно ще извръщаш от мен.
Ще бъда там, във мислите ти скрита,
допиващ сутрешното си кафе,
и под кожата ти ще съм впита,
но зная- гордостта ти няма да те издаде.
За теб, любов, ще съм Онази,
от която бягаш като от зараза,
но уви- тя се не предпази,
душата си на теб показа.
За теб ще бъда погледът случаен
вместо думи, говорещ в тишина.
Усмихваш се във театъра безкраен,
а сърцето в теб е просто кухина!
Какво ще бъдеш ТИ за мен- задавам си въпроси.
Отговорът- ясен като гръм преди порой.
За мен, любов, ще бъдеш този,
когото никога не ще наричам "свой".
© Марина Минчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сърдечно благодаря! Сега "прохождам" в писането на поезия и се надявам наистина да ми се "получава", както се казва.
-
Последните няколко реда направо ме разпиляха...Браво!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
