10.06.2016 г., 7:52

За теб, любов

1.2K 0 2

За теб, любов, ще бъда сянка

и в безслънчев септемврийски ден.

Ще съм подробност малка,

очи нарочно ще извръщаш от мен.

Ще бъда там, във мислите ти скрита,

допиващ сутрешното си кафе,

и под кожата ти ще съм впита,

но зная- гордостта ти няма да те издаде.

За теб, любов, ще съм Онази,

от която бягаш като от зараза,

но уви- тя се не предпази,

душата си на теб показа.

За теб ще бъда погледът случаен

вместо думи, говорещ в тишина.

Усмихваш се във театъра безкраен,

а сърцето в теб е просто кухина!

Какво ще бъдеш ТИ за мен- задавам си въпроси.

Отговорът- ясен като гръм преди порой.

За мен, любов, ще бъдеш този,

когото никога не ще наричам "свой".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Минчева Всички права запазени

Моля, оценете!

Коментари

Коментари

  • Сърдечно благодаря! Сега "прохождам" в писането на поезия и се надявам наистина да ми се "получава", както се казва.
  • Последните няколко реда направо ме разпиляха...Браво!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...