За теб, любов
За теб, любов, ще бъда сянка
и в безслънчев септемврийски ден.
Ще съм подробност малка,
очи нарочно ще извръщаш от мен.
Ще бъда там, във мислите ти скрита,
допиващ сутрешното си кафе,
и под кожата ти ще съм впита,
но зная- гордостта ти няма да те издаде.
За теб, любов, ще съм Онази,
от която бягаш като от зараза,
но уви- тя се не предпази,
душата си на теб показа.
За теб ще бъда погледът случаен
вместо думи, говорещ в тишина.
Усмихваш се във театъра безкраен,
а сърцето в теб е просто кухина!
Какво ще бъдеш ТИ за мен- задавам си въпроси.
Отговорът- ясен като гръм преди порой.
За мен, любов, ще бъдеш този,
когото никога не ще наричам "свой".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Минчева Всички права запазени
