На твоето рамо мога само да плача,
не е нужно да крия сълзите си,
пред тебе мога да съм истинска,
мога да споделям мечтите си.
С мен си, когато празнувам,
до мен си, когато за него тъгувам,
не е нужно пред теб да се преструвам,
защото знаеш колко струвам.
Не е нужно да го казвам,
знам, че го знаеш добре,
за теб, приятелко,
бих дала цялото си сърце.
Посветено на приятелите ми (Ваня, Вики, Катя и Оля), обичам ви много.
© Вили Мотовили Todos los derechos reservados