icohim (Христо Стоянов)
182 985
3 jul 2011, 23:21

За теб, Ясмин 

  Poesía » De amor
921 0 14

Там, сред пясъка бял на пустинна земя,

се простираше топлата нощ.

С дъх на вятъра вял и арабска луна,

сякаш жегата губеше мощ.

 

А твоите черни безкрайни очи

ме превръщаха тихо във роб.

Запленен от прегръдката твоя, нали,

сърцето препуска в галоп.

 

Като феникс сега се топя в пепелта

на омайната тиха луна.

А целувката твоя запалва жарта,

на приказка стара една.

 

За магьосници, лампи и джинове зли,

за крадци и красиви жени.

И заспиваш, пленена от разказа ти

под арабския пясък, шери...

 

Ала времето спира сякаш за нас

пред красивите нощни звезди.

И зове със трепереща песен в уста:

„В нощта на килим полети”!

 

А над дюните пак си отива нощта

в маранята на новия ден.

Но от топлата нощ помня аз обичта,

от арабска принцеса пленен.

© Христо Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??