За теб, Ясмин
Там, сред пясъка бял на пустинна земя,
се простираше топлата нощ.
С дъх на вятъра вял и арабска луна,
сякаш жегата губеше мощ.
А твоите черни безкрайни очи
ме превръщаха тихо във роб.
Запленен от прегръдката твоя, нали,
сърцето препуска в галоп.
Като феникс сега се топя в пепелта
на омайната тиха луна.
А целувката твоя запалва жарта,
на приказка стара една.
За магьосници, лампи и джинове зли,
за крадци и красиви жени.
И заспиваш, пленена от разказа ти
под арабския пясък, шери...
Ала времето спира сякаш за нас
пред красивите нощни звезди.
И зове със трепереща песен в уста:
„В нощта на килим полети”!
А над дюните пак си отива нощта
в маранята на новия ден.
Но от топлата нощ помня аз обичта,
от арабска принцеса пленен.
© Христо Стоянов All rights reserved.
