За теб, Ясмин
Там, сред пясъка бял на пустинна земя,
се простираше топлата нощ.
С дъх на вятъра вял и арабска луна,
сякаш жегата губеше мощ.
А твоите черни безкрайни очи
ме превръщаха тихо във роб.
Запленен от прегръдката твоя, нали,
сърцето препуска в галоп.
Като феникс сега се топя в пепелта
на омайната тиха луна.
А целувката твоя запалва жарта,
на приказка стара една.
За магьосници, лампи и джинове зли,
за крадци и красиви жени.
И заспиваш, пленена от разказа ти
под арабския пясък, шери...
Ала времето спира сякаш за нас
пред красивите нощни звезди.
И зове със трепереща песен в уста:
„В нощта на килим полети”!
А над дюните пак си отива нощта
в маранята на новия ден.
Но от топлата нощ помня аз обичта,
от арабска принцеса пленен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
