22 ene 2009, 18:47

За Тебе, грешнице...

  Poesía » Otra
1.5K 0 22
(Посветено)

Притихнал в спазми от пресъхнал смях,
зова немòщно твоя лик във тишината.
Способен ли съм да платя за твоя грях?
А да насипя радост в белезите на тъгата?

Да – грешница си, няма как да отрека.
Години си прекарала в падение.
Подгизнала отломка, търсеща брега.
И кръст. Пирони. Също изкупление.

В пустиня се превърна гордият ти замък.
И побеляха с времето прекрасните ти вежди.
В сърцето си ще заплатя безмерния ти данък,
че тъй отдавна ти живееш без надежди.

Светът ни пълен е със смъртни грехове.
А ти от всички си избрала най-проклетия.
Сега тълпата иска някой да умре
и нека вместо тебе вземат мене – клетия.

За злобата им нека ти разкажа –
въоръжени хората със ярост дива,
 за добротата ти ще те накажат.
Със Кръст. Венец. Пирони. Гибел.

За тебе се оженвам днеска, грешнице.
Надявам си трънливата халка с любов.
Пък нека ти за другите си вещица.
На клада да горя за тебе съм готов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Охрименко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е! Дано да ти е донесла щастие
  • И това ако не е отдаденост! Любов!
    Браво, Сашо!
    Поздравления за посвещението!
  • С удоволствие прочетох!Много силно стихо...
    Поздрави!
  • Пишеш въздействащо!
    Поне за мен е така!
    Браво!
  • Идея си нямаш ти и някои от коментаторите, колко си добър, чак комплексираш великите драскачи,тук, като мен например,хаха,
    невероятен си , пиши !

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...