За Тебе, грешнице...
Притихнал в спазми от пресъхнал смях,
зова немòщно твоя лик във тишината.
Способен ли съм да платя за твоя грях?
А да насипя радост в белезите на тъгата?
Да – грешница си, няма как да отрека.
Години си прекарала в падение.
Подгизнала отломка, търсеща брега.
И кръст. Пирони. Също изкупление.
В пустиня се превърна гордият ти замък.
И побеляха с времето прекрасните ти вежди.
В сърцето си ще заплатя безмерния ти данък,
че тъй отдавна ти живееш без надежди.
Светът ни пълен е със смъртни грехове.
А ти от всички си избрала най-проклетия.
Сега тълпата иска някой да умре
и нека вместо тебе вземат мене – клетия.
За злобата им нека ти разкажа –
въоръжени хората със ярост дива,
за добротата ти ще те накажат.
Със Кръст. Венец. Пирони. Гибел.
За тебе се оженвам днеска, грешнице.
Надявам си трънливата халка с любов.
Пък нека ти за другите си вещица.
На клада да горя за тебе съм готов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Охрименко Всички права запазени
