22.01.2009 г., 18:47

За Тебе, грешнице...

1.5K 0 22
(Посветено)

Притихнал в спазми от пресъхнал смях,
зова немòщно твоя лик във тишината.
Способен ли съм да платя за твоя грях?
А да насипя радост в белезите на тъгата?

Да – грешница си, няма как да отрека.
Години си прекарала в падение.
Подгизнала отломка, търсеща брега.
И кръст. Пирони. Също изкупление.

В пустиня се превърна гордият ти замък.
И побеляха с времето прекрасните ти вежди.
В сърцето си ще заплатя безмерния ти данък,
че тъй отдавна ти живееш без надежди.

Светът ни пълен е със смъртни грехове.
А ти от всички си избрала най-проклетия.
Сега тълпата иска някой да умре
и нека вместо тебе вземат мене – клетия.

За злобата им нека ти разкажа –
въоръжени хората със ярост дива,
 за добротата ти ще те накажат.
Със Кръст. Венец. Пирони. Гибел.

За тебе се оженвам днеска, грешнице.
Надявам си трънливата халка с любов.
Пък нека ти за другите си вещица.
На клада да горя за тебе съм готов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Охрименко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е! Дано да ти е донесла щастие
  • И това ако не е отдаденост! Любов!
    Браво, Сашо!
    Поздравления за посвещението!
  • С удоволствие прочетох!Много силно стихо...
    Поздрави!
  • Пишеш въздействащо!
    Поне за мен е така!
    Браво!
  • Идея си нямаш ти и някои от коментаторите, колко си добър, чак комплексираш великите драскачи,тук, като мен например,хаха,
    невероятен си , пиши !

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...