За Тебе, грешнице...
(Посветено)
Притихнал в спазми от пресъхнал смях,
зова немòщно твоя лик във тишината.
Способен ли съм да платя за твоя грях?
А да насипя радост в белезите на тъгата?
Да – грешница си, няма как да отрека.
Години си прекарала в падение.
Подгизнала отломка, търсеща брега.
И кръст. Пирони. Също изкупление.
В пустиня се превърна гордият ти замък.
И побеляха с времето прекрасните ти вежди.
В сърцето си ще заплатя безмерния ти данък,
че тъй отдавна ти живееш без надежди.
Светът ни пълен е със смъртни грехове.
А ти от всички си избрала най-проклетия.
Сега тълпата иска някой да умре
и нека вместо тебе вземат мене – клетия.
За злобата им нека ти разкажа –
въоръжени хората със ярост дива,
за добротата ти ще те накажат.
Със Кръст. Венец. Пирони. Гибел.
За тебе се оженвам днеска, грешнице.
Надявам си трънливата халка с любов.
Пък нека ти за другите си вещица.
На клада да горя за тебе съм готов!
Притихнал в спазми от пресъхнал смях,
зова немòщно твоя лик във тишината.
Способен ли съм да платя за твоя грях?
А да насипя радост в белезите на тъгата?
Да – грешница си, няма как да отрека.
Години си прекарала в падение.
Подгизнала отломка, търсеща брега.
И кръст. Пирони. Също изкупление.
В пустиня се превърна гордият ти замък.
И побеляха с времето прекрасните ти вежди.
В сърцето си ще заплатя безмерния ти данък,
че тъй отдавна ти живееш без надежди.
Светът ни пълен е със смъртни грехове.
А ти от всички си избрала най-проклетия.
Сега тълпата иска някой да умре
и нека вместо тебе вземат мене – клетия.
За злобата им нека ти разкажа –
въоръжени хората със ярост дива,
за добротата ти ще те накажат.
Със Кръст. Венец. Пирони. Гибел.
За тебе се оженвам днеска, грешнице.
Надявам си трънливата халка с любов.
Пък нека ти за другите си вещица.
На клада да горя за тебе съм готов!
© Александър Охрименко All rights reserved.
