22 jun 2015, 18:16

За тебе и морето

  Poesía » Otra
1.1K 0 17

         З А   Т Е Б Е   И   М О Р Е Т О

                             

                                                                   На Кирилка

 

                                  Когато вечер бурята утихне

                                  и до брега достигне песента,

                                  донесена от морски бриз, ти слушай

                                  как приказка разказва ти в нощта.

                                  А може би таз приказка е стара.

                                  Морето мои тайни съхрани.

                                  Ти спри сега, притихнала, послушай!

                                  За мене тази вечер си спомни!

                                  Чуй, грешките ми – да са твоя мъдрост,

                                  сълзите мои – да са твой копнеж!

                                  След сълзите е най-добро сърцето.

                                  След дъжд проливен – въздухът е свеж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лина, Владислав, Раде - благодаря ви, приятели, че сте се сетили и за мен! От сърце се радвам на вашето внимание!
    Поздрави за всички и хубава вечер ви желая!
  • Затрогващо посвещение, Стойне!
  • Поспрях и послушах. Поздрав!
  • Исмаил, Диана, Руми - приятели, радвам се, че ме посетихте! Та нали това ни прави по-близки? Радвам се и на искрените ви коментари!
    Бог щедро да ви възнагради за добрите чувства!
    Поздравявам ви и ви желая прекрасен слънчев ден, който вече се усмихва!
  • Стойне, прекрасна си, както винаги!
    Много мъдри и истински изразни средства си използвала тук!
    Поздравявам те сърдечно и ти пожелавам спокойна вечер!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...