З А Т Е Б Е И М О Р Е Т О
На Кирилка
Когато вечер бурята утихне
и до брега достигне песента,
донесена от морски бриз, ти слушай
как приказка разказва ти в нощта.
А може би таз приказка е стара.
Морето мои тайни съхрани.
Ти спри сега, притихнала, послушай!
За мене тази вечер си спомни!
Чуй, грешките ми – да са твоя мъдрост,
сълзите мои – да са твой копнеж!
След сълзите е най-добро сърцето.
След дъжд проливен – въздухът е свеж.
© Стойна Димова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
