З А Т Е Б Е И М О Р Е Т О
На Кирилка
Когато вечер бурята утихне
и до брега достигне песента,
донесена от морски бриз, ти слушай
как приказка разказва ти в нощта.
А може би таз приказка е стара.
Морето мои тайни съхрани.
Ти спри сега, притихнала, послушай!
За мене тази вечер си спомни!
Чуй, грешките ми – да са твоя мъдрост,
сълзите мои – да са твой копнеж!
След сълзите е най-добро сърцето.
След дъжд проливен – въздухът е свеж.
© Стойна Димова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
