З А Т Е Б Е И М О Р Е Т О
На Кирилка
Когато вечер бурята утихне
и до брега достигне песента,
донесена от морски бриз, ти слушай
как приказка разказва ти в нощта.
А може би таз приказка е стара.
Морето мои тайни съхрани.
Ти спри сега, притихнала, послушай!
За мене тази вечер си спомни!
Чуй, грешките ми – да са твоя мъдрост,
сълзите мои – да са твой копнеж!
След сълзите е най-добро сърцето.
След дъжд проливен – въздухът е свеж.
© Стойна Димова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
