22.06.2015 г., 18:16

За тебе и морето

1.1K 0 17

         З А   Т Е Б Е   И   М О Р Е Т О

                             

                                                                   На Кирилка

 

                                  Когато вечер бурята утихне

                                  и до брега достигне песента,

                                  донесена от морски бриз, ти слушай

                                  как приказка разказва ти в нощта.

                                  А може би таз приказка е стара.

                                  Морето мои тайни съхрани.

                                  Ти спри сега, притихнала, послушай!

                                  За мене тази вечер си спомни!

                                  Чуй, грешките ми – да са твоя мъдрост,

                                  сълзите мои – да са твой копнеж!

                                  След сълзите е най-добро сърцето.

                                  След дъжд проливен – въздухът е свеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лина, Владислав, Раде - благодаря ви, приятели, че сте се сетили и за мен! От сърце се радвам на вашето внимание!
    Поздрави за всички и хубава вечер ви желая!
  • Затрогващо посвещение, Стойне!
  • Поспрях и послушах. Поздрав!
  • Исмаил, Диана, Руми - приятели, радвам се, че ме посетихте! Та нали това ни прави по-близки? Радвам се и на искрените ви коментари!
    Бог щедро да ви възнагради за добрите чувства!
    Поздравявам ви и ви желая прекрасен слънчев ден, който вече се усмихва!
  • Стойне, прекрасна си, както винаги!
    Много мъдри и истински изразни средства си използвала тук!
    Поздравявам те сърдечно и ти пожелавам спокойна вечер!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...