22.06.2015 г., 18:16

За тебе и морето

1.1K 0 17

         З А   Т Е Б Е   И   М О Р Е Т О

                             

                                                                   На Кирилка

 

                                  Когато вечер бурята утихне

                                  и до брега достигне песента,

                                  донесена от морски бриз, ти слушай

                                  как приказка разказва ти в нощта.

                                  А може би таз приказка е стара.

                                  Морето мои тайни съхрани.

                                  Ти спри сега, притихнала, послушай!

                                  За мене тази вечер си спомни!

                                  Чуй, грешките ми – да са твоя мъдрост,

                                  сълзите мои – да са твой копнеж!

                                  След сълзите е най-добро сърцето.

                                  След дъжд проливен – въздухът е свеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лина, Владислав, Раде - благодаря ви, приятели, че сте се сетили и за мен! От сърце се радвам на вашето внимание!
    Поздрави за всички и хубава вечер ви желая!
  • Затрогващо посвещение, Стойне!
  • Поспрях и послушах. Поздрав!
  • Исмаил, Диана, Руми - приятели, радвам се, че ме посетихте! Та нали това ни прави по-близки? Радвам се и на искрените ви коментари!
    Бог щедро да ви възнагради за добрите чувства!
    Поздравявам ви и ви желая прекрасен слънчев ден, който вече се усмихва!
  • Стойне, прекрасна си, както винаги!
    Много мъдри и истински изразни средства си използвала тук!
    Поздравявам те сърдечно и ти пожелавам спокойна вечер!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...