И днес, сълзите ми текат-
плача за тебе Мамо...
Дните ми са празни и тежат
и виждам мъката ти само.
Не свеждай моля те глава!
Тук съм, винаги ще бъда-
аз, твойта малка дъщеря,
болката ти искам да пропъдя!
Израстнах тъжна и сама,
а исках те до мене Мамо!
Липсваше ми твоята ръка,
нямаше го майчиното рамо!
Така е, понякога грешим
и силни трябва да сме с теб,
нека Мамо си простим
и да вървиме заедно напред!
© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados
Не връщай лошите спомени,защото повече ще те боли!