25 sept 2006, 21:56

За тебе, мила, аз тъгувам!

  Poesía
1.3K 0 13
     Стихът е написан от LYCKI и Романтик

-В ръцете стискам телефона.
Да ти звъня ли ?Или не?
О,мили! Повече не мога!
Къде си...Питам се къде?


-Любима...тъжно е без тебе!
В сърцето чувствам пустота.
Копнея, аз да те прегърна,
ридае моята душа.


-И ето, че набирам смелост.
Звъня...дочувам ти гласа.
В душата ми нахлува прелест
Щастлива съм сега,сега....


-Звъни до мене телефона.
О,миг така жадуван!
Здравей! - изричам със вълнение.
За тебе мила, аз тъгувам.


-Душите ни така се сливат,
че струва ни се:Тесен е светът!
И мислите ни се преливат
Ту гонят се, ту заедно летят.


-За пет минути чух гласа ти.
За пет минути с тебе бях.
За пет минути върна радостта ми
И в тез минути аз живях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...