Sep 25, 2006, 9:56 PM

За тебе, мила, аз тъгувам!

  Poetry
1.3K 0 13
     Стихът е написан от LYCKI и Романтик

-В ръцете стискам телефона.
Да ти звъня ли ?Или не?
О,мили! Повече не мога!
Къде си...Питам се къде?


-Любима...тъжно е без тебе!
В сърцето чувствам пустота.
Копнея, аз да те прегърна,
ридае моята душа.


-И ето, че набирам смелост.
Звъня...дочувам ти гласа.
В душата ми нахлува прелест
Щастлива съм сега,сега....


-Звъни до мене телефона.
О,миг така жадуван!
Здравей! - изричам със вълнение.
За тебе мила, аз тъгувам.


-Душите ни така се сливат,
че струва ни се:Тесен е светът!
И мислите ни се преливат
Ту гонят се, ту заедно летят.


-За пет минути чух гласа ти.
За пет минути с тебе бях.
За пет минути върна радостта ми
И в тез минути аз живях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....