Отеква в нощите нестихваща камбана -
това е твоят глас, в душата ми плете,
с дантелени криле долита и сме двама.
Събужда се с усмивка звездното небе.
Летя по релсите на дните все напред,
понякога по гарите за мъничко притихвам.
Не знам коя е днес, коя поред,
но знам - за тебе се усмихвам.
© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados