voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
9 ene 2011, 15:10  

За трохите

2K 1 44

В миг изгубих посока и път,

щом вратата след теб се затвори.

Спусна щорите, скри се светът,

онемял потъмнява просторът.

 

И без време снежинки валят –

аз ги гледам със празни зеници.

Две-три гладни врабчета кълват

на перваза ми  сухи трошици.

 

Мои малки врабчета, честити  сте,

че  с трохите засищате глад

и не знаете колко не стигат те

да нахраня със тях любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • RainaVakova
    RainaVakova
    Не ти го помня този стих, Ели..каква приятна изненада....
    Тук тъгата е много мила....мило беззащитно състояние. Тъга без протест....само като приемане...най- тъжната тъга и образа на птиците...много нежно написано, сякаш от загубено дете...заспивам с този образ.
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Благодаря на всички за добронамерените коментари.
    Но защо никой не забеляза слабите рими?
    Ако не успея да редактирам,мще изтрия този несполучлив стих.
  • gerrda (Геновева Христова)
    gerrda (Геновева Христова)
    ...една надежда остава, като че ли...
  • stenli499 (Станислава)
    stenli499 (Станислава)
    Страхотен стих,Елица!Но ти винаги пишеш добре...всички го знаят!
  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Трохите понякога стигат да държат надеждата будна и жива. Когато свършат - мъката се връща. Поздравления, принцесо на светлината...Ив

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0