voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
9 ene 2011, 15:10  

За трохите

2K 1 44

В миг изгубих посока и път,

щом вратата след теб се затвори.

Спусна щорите, скри се светът,

онемял потъмнява просторът.

 

И без време снежинки валят –

аз ги гледам със празни зеници.

Две-три гладни врабчета кълват

на перваза ми  сухи трошици.

 

Мои малки врабчета, честити  сте,

че  с трохите засищате глад

и не знаете колко не стигат те

да нахраня със тях любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • RainaVakova
    RainaVakova
    Не ти го помня този стих, Ели..каква приятна изненада....
    Тук тъгата е много мила....мило беззащитно състояние. Тъга без протест....само като приемане...най- тъжната тъга и образа на птиците...много нежно написано, сякаш от загубено дете...заспивам с този образ.
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Благодаря на всички за добронамерените коментари.
    Но защо никой не забеляза слабите рими?
    Ако не успея да редактирам,мще изтрия този несполучлив стих.
  • gerrda (Геновева Христова)
    gerrda (Геновева Христова)
    ...една надежда остава, като че ли...
  • stenli499 (Станислава)
    stenli499 (Станислава)
    Страхотен стих,Елица!Но ти винаги пишеш добре...всички го знаят!
  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Трохите понякога стигат да държат надеждата будна и жива. Когато свършат - мъката се връща. Поздравления, принцесо на светлината...Ив

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 10K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0