За трохите

Поэзия » Любовная

2K 1 44

В миг изгубих посока и път,

щом вратата след теб се затвори.

Спусна щорите, скри се светът,

онемял потъмнява просторът.

И без време снежинки валят –

аз ги гледам със празни зеници.

Две-три гладни врабчета кълват

на перваза ми сухи трошици.

Мои малки врабчета, честити сте,

че с трохите засищате глад

и не знаете колко не стигат те

да нахраня със тях любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

RainaVakova

Не ти го помня този стих, Ели..каква приятна изненада....
Тук тъгата е много мила....мило беззащитно състояние. Тъга без протест....само като приемане...най- тъжната тъга и образа на птиците...много нежно написано, сякаш от загубено дете...заспивам с този образ.

2018-08-20T02:20:28+03:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря на всички за добронамерените коментари.
Но защо никой не забеляза слабите рими?
Ако не успея да редактирам,мще изтрия този несполучлив стих.

2018-08-19T23:06:01+03:00
gerrda (Геновева Христова)

...една надежда остава, като че ли...

2017-06-30T03:11:48+03:00
stenli499 (Станислава)

Страхотен стих,Елица!Но ти винаги пишеш добре...всички го знаят!

2011-02-25T04:42:47+02:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Трохите понякога стигат да държат надеждата будна и жива. Когато свършат - мъката се връща. Поздравления, принцесо на светлината...Ив

2011-01-28T11:26:49+02:00