9 янв. 2011 г., 15:10
За трохите
В миг изгубих посока и път,
щом вратата след теб се затвори.
Спусна щорите, скри се светът,
онемял потъмнява просторът.
И без време снежинки валят –
аз ги гледам със празни зеници.
Две-три гладни врабчета кълват
на перваза ми сухи трошици.
Мои малки врабчета, честити сте,
че с трохите засищате глад
и не знаете колко не стигат те
да нахраня със тях любовта.
© Елица Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря на всички за добронамерените коментари.
Но защо никой не забеляза слабите рими?
Ако не успея да редактирам,мще изтрия този несполучлив стих. -
...една надежда остава, като че ли...
-
Страхотен стих,Елица!Но ти винаги пишеш добре...всички го знаят!
-
Трохите понякога стигат да държат надеждата будна и жива. Когато свършат - мъката се връща. Поздравления, принцесо на светлината...Ив
-
Сърдечна благодарност, Ани и Стефка!
Желая в добро настроение и радост през настъпващия уикенд.
-
"И ми идва на тях да разкажа
как си тръгна със първия сняг.
А те нищят и нищят тъгата ми -
със трохите от моята длан..."
Остави ме без думи... -
Не стигат!
Много хубав стих, Ели! -
Всичките ми стихове са спонтанни, Антоан.
И дълбоко преживяни...
Благодаря ти, че не си ме забравил.
За много години!
Нека е здрава и плодоносна 2011-та!
И за теб, Светла!
-
Не стигат трошиците Ели , права си!
-
Тези трохи, за които говориш, Цвети, могат да стигат, само ако обичаш Някого с чувството за неравностойност; ако си го издигнала на пиедистал и съзнаваш, че е недостъпен за теб. Аз така обичах учителя си по пеене, когато бях на 16. Божествена е тази обич - без ревност, без болка...
Тогава и един поглед ти стига. Защото в този миг ти се струва, че Той ти подарява света.
Но така не може да се обича дълго.
Един ден в теб проговарят желанията и проглеждаш...
Благодаря за откровението,Цвети, с което провокира и моите спомени за Първата ми любов. -
Хубав стих... А в любовта правила няма. Понякога и трохите стигат - зависи как са поднесени
-
Чудесно е, Ели! А на любовта наистина не й трябват трошици!
-
В следващия публикуван стих ще поискам всичко. Обещавам!
До нови срещи – с всеки от вас! -
Стихът ти е невероятно хубав!
-
Така е, Ели - Любовта не ще трошици...
Много хубаво стихотворение! -
Да, любовта не е врабче - не се храни с трошиците!
Искай всичко, Ели! Не само коматът - целият хляб! -
Всеки, който е обичал, знае, че в любовта човек може да изпитва полюсни, съвсем противоположни чувства - според случая и ситуацията.
И аз съм доволна, Приятели, че вие приветствате с еднаква искреност и творбите ми, в които казвам "искам всичко", и тези, в които казвам "стига ми".
Благодаря на Надежда за честитката! Не е късно, Наде.
Нека е честита и за теб Новата 2011 година.
Здраве и благополучие - на всички!
-
Това е Елица - болезнено пряма даже и в своята откровеност. При нея дори и тъжните неща, колкото и невероятно да звчи, покоряват със своята красота.
-
Хубаво стихотворение!
Поздрав, Ели! -
Природата винаги споделя тъгата ни...
Чудесен! -
Честита нова година!Е малко поостаря,но не съм влизала досега затоваДано докато се стопи последния сняг душата ти да е сита от големи залци любовМного е хубаво!
-
Красота и чувственост!!!
-
Браво,невероятно хубаво е
-
Много е хубаво, Ели.
-
Прекрасен стих!
-
На прозореца, под твоята стряха,
цял рояк врабчета долетя.
Та нали, си пълна с добрина,
сипа им трошици и зърна.
Ето, отдалече гълъбица долетя,
пълна с нежност, красота.
Носи ти усмивки и цветя,
за да станат най-добрите чудеса.
-------------------------------------------
Чудесен стих за Любовта!
Изпълнен с много чувства, обич и копнеж!
Красиво и нежно, дори и в тъгата!
Поздрави, Ели!
-
Нямаш си и представа колко малко трябва на истинската Любов.Всъщност може би имашш?!Красиво е!Посдрави!
-
Ти винаги си оставаш максималист. И в живота, и в пределите на любовта, Ели. Топло и човешко звучат твоите изповеди. Може би затова и почитателите ти се множат. ив
-
Раздялата, изразена по такъв топъл, човешки и правдив начин, не боли толкова, защото между редовете лъха оптимизъм. Поздрави, Вода!
-
Благодаря ви за проникновения прочит и за топлинката, Приятели.
Имам стихотворение, в което искам всичко. Безкомпромисно!
Но в любовното чувство нюансите са много.
И най-щастливата любов не върви абсолютно гладко. Винаги има приливи и отливи...
А аз обичам да пресъздавам повече драматичните ситуации, отколкото тържеството на радостта...
Спорна и вдъхновена да е новата седмица за всички ви!
Поздрави! -
Не тьжи дете!Пра6там ти топлинка!
-
Ели, мила, не се задоволявай с трошиците, искай всичко и ще ти се даде повярвай, особено що се касае до Любов и Щастие трябва да искаме всичко и нищо по-малко!Иначе много ми хареса стихът ти! Поздрави!
-
Тъжно е, когато си отива любовта...
-
Ако има комат и на врабчетата няма да харесат трохите.
-
При теб и тъгата някак е поносима... Намираш начин да вплетеш и нотка надежда в тъжната песен на капчука!И ми е приятно да те посещавам
-
хубав много,Ели
-
Тъжно и трогателно!
-
Затрогващ стих! Поздрав, Ели!
-
дали са щастливи... те си знаят
Хубав стих! -
Искрено ти се радвам за прекрасните стихове с които толкова истински описвате човешките чувства.Продължавай все така!
-
Любов с трошици не се храни! Истинско е! Поздрав!
-
Много е хубаво, Ели!
...тъжно-хубаво... -
Охххх, че хубаво!!! Поздравления!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Тук тъгата е много мила....мило беззащитно състояние. Тъга без протест....само като приемане...най- тъжната тъга и образа на птиците...много нежно написано, сякаш от загубено дете...заспивам с този образ.