За трохите
В миг изгубих посока и път,
щом вратата след теб се затвори.
Спусна щорите, скри се светът,
онемял потъмнява просторът.
И без време снежинки валят –
аз ги гледам със празни зеници.
Две-три гладни врабчета кълват
на перваза ми сухи трошици.
Мои малки врабчета, честити сте,
че с трохите засищате глад
и не знаете колко не стигат те
да нахраня със тях любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
