Не мога да пиша, но го правя -
не за друго - от любов го правя, не за друго - за себе си го правя.
Не мога да се изразявам, но на хартията мога.
Ей така, от раз – само да ми дойде музата.
Не винаги се получава, даже хич, но ми харесва да споделям
... с хартията - само тя ме разбира и микрософта кусури ми намира,
но не ме осъжда, а чака, чака да споделя.
Трудно е, понякога е адски трудно да го напиша,
дори понякога сама не се разбирам,
а какво остава да го споделя с друг.
Ала аз си пиша и адски ми харесва –
за тръпката, за разнообразието, за душата.
Пиша си и си чета, а понякога, но само понякога, го споделям,
и тогава понякога в очите на хората виждам възхищение.
А други пият и давят всичко там,
аз пък пускам музика и магията започва.
Пишете, всички пишете, оставете след себе си следи...
© Валиша Todos los derechos reservados