За тръпката...

Не мога да пиша, но го правя -

не за друго - от любов го правя, не за друго - за себе си го правя.

Не мога да се изразявам, но на хартията мога.

Ей така, от раз – само да ми дойде музата.

Не винаги се получава, даже хич, но ми харесва да споделям

... с хартията - само тя ме разбира и микрософта кусури ми намира,

но не ме осъжда, а чака, чака да споделя.

Трудно е, понякога е адски трудно да го напиша,

 дори понякога сама не се разбирам,

а какво остава да го споделя с друг.

Ала аз си пиша и адски ми харесва –

за тръпката, за разнообразието, за душата.

Пиша си и си чета, а понякога, но само понякога, го споделям,

и тогава понякога в очите на хората виждам възхищение.

А други пият и давят всичко там,

аз пък пускам музика и магията започва.

Пишете, всички пишете, оставете след себе си следи...