4.06.2011 г., 11:29

За тръпката...

1.3K 0 1

Не мога да пиша, но го правя -

не за друго - от любов го правя, не за друго - за себе си го правя.

Не мога да се изразявам, но на хартията мога.

Ей така, от раз – само да ми дойде музата.

Не винаги се получава, даже хич, но ми харесва да споделям

... с хартията - само тя ме разбира и микрософта кусури ми намира,

но не ме осъжда, а чака, чака да споделя.

Трудно е, понякога е адски трудно да го напиша,

 дори понякога сама не се разбирам,

а какво остава да го споделя с друг.

Ала аз си пиша и адски ми харесва –

за тръпката, за разнообразието, за душата.

Пиша си и си чета, а понякога, но само понякога, го споделям,

и тогава понякога в очите на хората виждам възхищение.

А други пият и давят всичко там,

аз пък пускам музика и магията започва.

Пишете, всички пишете, оставете след себе си следи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валиша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...