4.06.2011 г., 11:29

За тръпката...

1.3K 0 1

Не мога да пиша, но го правя -

не за друго - от любов го правя, не за друго - за себе си го правя.

Не мога да се изразявам, но на хартията мога.

Ей така, от раз – само да ми дойде музата.

Не винаги се получава, даже хич, но ми харесва да споделям

... с хартията - само тя ме разбира и микрософта кусури ми намира,

но не ме осъжда, а чака, чака да споделя.

Трудно е, понякога е адски трудно да го напиша,

 дори понякога сама не се разбирам,

а какво остава да го споделя с друг.

Ала аз си пиша и адски ми харесва –

за тръпката, за разнообразието, за душата.

Пиша си и си чета, а понякога, но само понякога, го споделям,

и тогава понякога в очите на хората виждам възхищение.

А други пият и давят всичко там,

аз пък пускам музика и магията започва.

Пишете, всички пишете, оставете след себе си следи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валиша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...