31 ago 2007, 12:31

За твойта гара няма влак...

1.3K 0 10


За твойта гара няма влак...


Когато сълзи има във очите
и мъка на сърцето ти тежи...
Когато знаеш, че безкрай обичаш,
а времето мечтите ти гори...

Погледни напред и продължавай!
Неговата гара отмини...
И "предадена" - не се предавай!
Обичай го, но само със очи...

Обичай само таз надежда,
че утре ще го срещнеш пак.
Но там, където споменът отвежда...
за твойта гара няма влак...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Единствена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стефи, написала си чудесен стих!!!
  • Най-сладката болка,очакването на това,което знаеш че няма да дойде.И пак го чакаш...
    Евала,Стеф!
  • Няма да е вечен пътят на твоят влак, повярвай ми... ще доиде спирката очаквана цял живот и мъката ще отмине като черен спомен... поздрав, отлична творба!
  • благодаря на всички за страхотните коментари и най-вече за последния...благодаря за съвета и за искреността...харесва ми,когато някой открие себе си в стиховете ми...чувството е страхотно!
  • Да, стихотворението ти е писано и за мен... И аз така бях - "Обичай само таз надежда, / че утре ще го срещнеш пак" С надежди не се стига до никъде, повярвай! Преди всяка сутрин ставах с мисълта само за един човек... С мисъл и надежда се събуждах, че ще го видя... И все още сърцето трепва при всяка наша случайна среща, ала това за мен не беше пълноценна любов... Не знам как е при теб... Ала поне от тази твоя любов се е родило едно страхотно произведение, което със сигурност ще запазя сред архивите си...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...