31.08.2007 г., 12:31

За твойта гара няма влак...

1.3K 0 10


За твойта гара няма влак...


Когато сълзи има във очите
и мъка на сърцето ти тежи...
Когато знаеш, че безкрай обичаш,
а времето мечтите ти гори...

Погледни напред и продължавай!
Неговата гара отмини...
И "предадена" - не се предавай!
Обичай го, но само със очи...

Обичай само таз надежда,
че утре ще го срещнеш пак.
Но там, където споменът отвежда...
за твойта гара няма влак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стефи, написала си чудесен стих!!!
  • Най-сладката болка,очакването на това,което знаеш че няма да дойде.И пак го чакаш...
    Евала,Стеф!
  • Няма да е вечен пътят на твоят влак, повярвай ми... ще доиде спирката очаквана цял живот и мъката ще отмине като черен спомен... поздрав, отлична творба!
  • благодаря на всички за страхотните коментари и най-вече за последния...благодаря за съвета и за искреността...харесва ми,когато някой открие себе си в стиховете ми...чувството е страхотно!
  • Да, стихотворението ти е писано и за мен... И аз така бях - "Обичай само таз надежда, / че утре ще го срещнеш пак" С надежди не се стига до никъде, повярвай! Преди всяка сутрин ставах с мисълта само за един човек... С мисъл и надежда се събуждах, че ще го видя... И все още сърцето трепва при всяка наша случайна среща, ала това за мен не беше пълноценна любов... Не знам как е при теб... Ала поне от тази твоя любов се е родило едно страхотно произведение, което със сигурност ще запазя сред архивите си...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...