Aug 31, 2007, 12:31 PM

За твойта гара няма влак...

  Poetry » Love
1.3K 0 10


За твойта гара няма влак...


Когато сълзи има във очите
и мъка на сърцето ти тежи...
Когато знаеш, че безкрай обичаш,
а времето мечтите ти гори...

Погледни напред и продължавай!
Неговата гара отмини...
И "предадена" - не се предавай!
Обичай го, но само със очи...

Обичай само таз надежда,
че утре ще го срещнеш пак.
Но там, където споменът отвежда...
за твойта гара няма влак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стефи, написала си чудесен стих!!!
  • Най-сладката болка,очакването на това,което знаеш че няма да дойде.И пак го чакаш...
    Евала,Стеф!
  • Няма да е вечен пътят на твоят влак, повярвай ми... ще доиде спирката очаквана цял живот и мъката ще отмине като черен спомен... поздрав, отлична творба!
  • благодаря на всички за страхотните коментари и най-вече за последния...благодаря за съвета и за искреността...харесва ми,когато някой открие себе си в стиховете ми...чувството е страхотно!
  • Да, стихотворението ти е писано и за мен... И аз така бях - "Обичай само таз надежда, / че утре ще го срещнеш пак" С надежди не се стига до никъде, повярвай! Преди всяка сутрин ставах с мисълта само за един човек... С мисъл и надежда се събуждах, че ще го видя... И все още сърцето трепва при всяка наша случайна среща, ала това за мен не беше пълноценна любов... Не знам как е при теб... Ала поне от тази твоя любов се е родило едно страхотно произведение, което със сигурност ще запазя сред архивите си...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...