31 авг. 2007 г., 12:31

За твойта гара няма влак...

1.3K 0 10


За твойта гара няма влак...


Когато сълзи има във очите
и мъка на сърцето ти тежи...
Когато знаеш, че безкрай обичаш,
а времето мечтите ти гори...

Погледни напред и продължавай!
Неговата гара отмини...
И "предадена" - не се предавай!
Обичай го, но само със очи...

Обичай само таз надежда,
че утре ще го срещнеш пак.
Но там, където споменът отвежда...
за твойта гара няма влак...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стефи, написала си чудесен стих!!!
  • Най-сладката болка,очакването на това,което знаеш че няма да дойде.И пак го чакаш...
    Евала,Стеф!
  • Няма да е вечен пътят на твоят влак, повярвай ми... ще доиде спирката очаквана цял живот и мъката ще отмине като черен спомен... поздрав, отлична творба!
  • благодаря на всички за страхотните коментари и най-вече за последния...благодаря за съвета и за искреността...харесва ми,когато някой открие себе си в стиховете ми...чувството е страхотно!
  • Да, стихотворението ти е писано и за мен... И аз така бях - "Обичай само таз надежда, / че утре ще го срещнеш пак" С надежди не се стига до никъде, повярвай! Преди всяка сутрин ставах с мисълта само за един човек... С мисъл и надежда се събуждах, че ще го видя... И все още сърцето трепва при всяка наша случайна среща, ала това за мен не беше пълноценна любов... Не знам как е при теб... Ала поне от тази твоя любов се е родило едно страхотно произведение, което със сигурност ще запазя сред архивите си...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....