Подритвана, хулена, сама.
Такава беше до последната луна.
Спеше нощем дето свари,
денем кроснеше по тротоари.
Отредено бе ù на земята
да пролива кръв и за храната.
Щом завихри се яростно студът,
да живее само молеше се, както всеки път...
Вглеждаше се във човешките лица
и търсеше във тях деца.
Само тези мънички душици
ù бяха давали в годините трошици. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse