За уличната котка

avalon777 (Безстрашна)
24 131

6.08.2009 г., 16:52 ч.

Поезия » Друга

706 0 4

Подритвана, хулена, сама.

Такава беше до последната луна.

Спеше нощем дето свари,

денем кроснеше по тротоари.

Отредено бе ù на земята

да пролива кръв и за храната.

Щом завихри се яростно студът,

да живее само молеше се, както всеки път...

Вглеждаше се във човешките лица

и търсеше във тях деца.

Само тези мънички душици

ù бяха давали в годините трошици.

Рани ближеше от бой за свобода,

но болки нямаше от тази рана,

пò болеше от човешката закана.

Никой ли не виждаше сълзите й?

И никой ли не чуваше молбите й?

Подритвана, хулена, сама.

такава беше до последната луна.

После даже никой не разбра,

само аз видях - усмихна ми се

и завинаги заспа...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.