За уличната котка

avalon777 (Безстрашна)
24 131

Aug 6, 2009, 4:52 PM

Poetry » Other

785 0 4

Подритвана, хулена, сама.

Такава беше до последната луна.

Спеше нощем дето свари,

денем кроснеше по тротоари.

Отредено бе ù на земята

да пролива кръв и за храната.

Щом завихри се яростно студът,

да живее само молеше се, както всеки път...

Вглеждаше се във човешките лица

и търсеше във тях деца.

Само тези мънички душици

ù бяха давали в годините трошици.

Рани ближеше от бой за свобода,

но болки нямаше от тази рана,

пò болеше от човешката закана.

Никой ли не виждаше сълзите й?

И никой ли не чуваше молбите й?

Подритвана, хулена, сама.

такава беше до последната луна.

После даже никой не разбра,

само аз видях - усмихна ми се

и завинаги заспа...

Please sign in with your account so you can comment and vote.