Ето аз дишам ,работя ,живея!
И стихове пиша тъй както умея!
С тез думи сърцето плени ми...
Накара ме той да мечтая за пролет!
Да бъда човек се научих от него...
Комир ми е той и идол и вяра!
Как искам и аз да мога да пиша...
За болката наша със думи ,слова!
Тъй нежни но много реални
докостващи моята душа...
Тъй стряскащи власт с истина чиста
уличаваща ги във лъжа...
Велик е поета написал слова!?
Който те грабват остават без дъх!
В семира небесен да литнеш
и пак за народа да страдаш!?
Обичаш го знам ,обичаш го много.
Аз коленича пред тебе учителю наш!
И моля прости ни греха -
терзанията наши прости.
И нека да литнем отново пак над света.
И да почувстваме приятния гъдел!?
Че още ни има, че още ще бъдем!
© Ангел Todos los derechos reservados