26 jun 2007, 14:11

За войната...

  Poesía
1.7K 0 1
Чуваш ли как нервно шепти
старият градски часовник?
Мръсното махало грозно трепти,
очакващо своя любовник.
Свещта бано угасва, догаря.
И светът потъва за миг в тъмнина.
Въздишка - надеждата тихо изгаря
и всичко обляно е в глуха самота.
Погледът тъжно блуждае в стената,
търсещ старата снимка.
Колко жертви е взела войната?
Колко любов нагло задигна?
Снегът е затрупал градските улици.
Грозни облаци крият луната.
Чуват се бесните глутници -
ще намери ли път в тъмнината?
Малкото пламъче вече изгасна.
И свещта само напомня, че още го няма.
А болката сякаш нарасна...
Животът е просто измама.
Колко деца останаха без бащи?
Колко жени живеят със спомен?
Колко страдат майчините души?
А океанът е дълбок, огромен.
"Той няма да се върне" - тъжно шепти
старият градски часовник.
Мръсното махало спря да трепти.
Изгуби то своя любовник.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много черни краски, но ми харесва. Особено вмъкването на градския часовник и махалото , което отмерва времето.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...