За войната...

Чуваш ли как нервно шепти
старият градски часовник?
Мръсното махало грозно трепти,
очакващо своя любовник.
Свещта бано угасва, догаря.
И светът потъва за миг в тъмнина.
Въздишка - надеждата тихо изгаря
и всичко обляно е в глуха самота.
Погледът тъжно блуждае в стената,
търсещ старата снимка.
Колко жертви е взела войната?
Колко любов нагло задигна?
Снегът е затрупал градските улици.
Грозни облаци крият луната.
Чуват се бесните глутници -
ще намери ли път в тъмнината?
Малкото пламъче вече изгасна.
И свещта само напомня, че още го няма.
А болката сякаш нарасна...
Животът е просто измама.
Колко деца останаха без бащи?
Колко жени живеят със спомен?
Колко страдат майчините души?
А океанът е дълбок, огромен.
"Той няма да се върне" - тъжно шепти
старият градски часовник.
Мръсното махало спря да трепти.
Изгуби то своя любовник.