За войната...
старият градски часовник?
Мръсното махало грозно трепти,
очакващо своя любовник.
Свещта бано угасва, догаря.
И светът потъва за миг в тъмнина.
Въздишка - надеждата тихо изгаря
и всичко обляно е в глуха самота.
Погледът тъжно блуждае в стената,
търсещ старата снимка.
Колко жертви е взела войната?
Колко любов нагло задигна?
Снегът е затрупал градските улици.
Грозни облаци крият луната.
Чуват се бесните глутници -
ще намери ли път в тъмнината?
Малкото пламъче вече изгасна.
И свещта само напомня, че още го няма.
А болката сякаш нарасна...
Животът е просто измама.
Колко деца останаха без бащи?
Колко жени живеят със спомен?
Колко страдат майчините души?
А океанът е дълбок, огромен.
"Той няма да се върне" - тъжно шепти
старият градски часовник.
Мръсното махало спря да трепти.
Изгуби то своя любовник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени