26 июн. 2007 г., 14:11

За войната...

1.7K 0 1
Чуваш ли как нервно шепти
старият градски часовник?
Мръсното махало грозно трепти,
очакващо своя любовник.
Свещта бано угасва, догаря.
И светът потъва за миг в тъмнина.
Въздишка - надеждата тихо изгаря
и всичко обляно е в глуха самота.
Погледът тъжно блуждае в стената,
търсещ старата снимка.
Колко жертви е взела войната?
Колко любов нагло задигна?
Снегът е затрупал градските улици.
Грозни облаци крият луната.
Чуват се бесните глутници -
ще намери ли път в тъмнината?
Малкото пламъче вече изгасна.
И свещта само напомня, че още го няма.
А болката сякаш нарасна...
Животът е просто измама.
Колко деца останаха без бащи?
Колко жени живеят със спомен?
Колко страдат майчините души?
А океанът е дълбок, огромен.
"Той няма да се върне" - тъжно шепти
старият градски часовник.
Мръсното махало спря да трепти.
Изгуби то своя любовник.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много черни краски, но ми харесва. Особено вмъкването на градския часовник и махалото , което отмерва времето.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...