29 oct 2007, 11:44

За волността 

  Poesía » Filosófica
683 0 14
Какво си, волност?...
Дали си вечния стремеж, летеж на две души,
притихнал в тихия копнеж на влюбени очи!?
Дали прошепваш: "Без теб не мога!" - на лунна светлина
и си способна да обичаш със благодатната роса!?
Как на думите олекваш и потъваш в мир,
и кичиш се с любовни украшения безспир!
И как да вярвам, че ще те уплаши смъртен,
теб, с букет от рози и любовно обяснение!
Ех, волност, от нощта до изгрева притихваш!
Къде да те открия, при глъчта на птиците ли
или в необятните безбрежни, море и пустиня!? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??