За волността
Какво си, волност?...
Дали си вечния стремеж, летеж на две души,
притихнал в тихия копнеж на влюбени очи!?
Дали прошепваш: "Без теб не мога!" - на лунна светлина
и си способна да обичаш със благодатната роса!?
Как на думите олекваш и потъваш в мир,
и кичиш се с любовни украшения безспир!
И как да вярвам, че ще те уплаши смъртен,
теб, с букет от рози и любовно обяснение!
Ех, волност, от нощта до изгрева притихваш!
Къде да те открия, при глъчта на птиците ли
или в необятните безбрежни, море и пустиня!?
Да, отговорът вече зная: ти си в мен, осъществима!
Дали си вечния стремеж, летеж на две души,
притихнал в тихия копнеж на влюбени очи!?
Дали прошепваш: "Без теб не мога!" - на лунна светлина
и си способна да обичаш със благодатната роса!?
Как на думите олекваш и потъваш в мир,
и кичиш се с любовни украшения безспир!
И как да вярвам, че ще те уплаши смъртен,
теб, с букет от рози и любовно обяснение!
Ех, волност, от нощта до изгрева притихваш!
Къде да те открия, при глъчта на птиците ли
или в необятните безбрежни, море и пустиня!?
Да, отговорът вече зная: ти си в мен, осъществима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
