14 ene 2020, 20:52

За времето ...

  Poesía
1.2K 0 6

В мъгла изгубена стоя

и започва да ръми ...

 

В очакване на нещо

чувам надалеч гърми.

Не е над мен, но се усеща -

лошо време предстои.

 

Не ме боли, че да заплача,

не чувствам студ, тъга.

Оголените клони на дърветата

вещаят някак самота.

 

Нямам сили да се боря

с всичко дето ми тежи.

Ще изчакам аз пороя

пожара в мен да изгаси.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Богданска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От сърце ти благодаря за отделеното време и силните думи, които не заслужавам, но пък ме караш да се постарая да заслужа! Прекрасен и вдъхновяващ ден ти пожелавам! 🤗
  • Само който не е стоял под дъжда, за да му се наслади и да изгаси в себе си огъня в себе си, не би разбрал този стих. Браво, Симона, наистина имаш много хубав стил и поетичен усет!
  • Не ти ли се е случвало отвътре да гориш, а да не знаеш точно конкретната причина... Има нещо, но то ли е, една такава празнота дето и сега не мога да я обясня и това всъщност е най- трагичното. Иначе разбирам коментара ти и благодаря за мнението.
  • Приятно е, но е прекалено логически размито! Няма последователност, просто е нахвърляно някакво описание за предстояща буря, която ще изгаси някакъв емоционален пожар. И в крайна сметка нито терзанията са ясни, нито времето какво е!
  • Благодаря за разбирането, по-леко е така! Поздрави и прекрасен ден ви желая!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...