14.01.2020 г., 20:52

За времето ...

1.2K 0 6

В мъгла изгубена стоя

и започва да ръми ...

 

В очакване на нещо

чувам надалеч гърми.

Не е над мен, но се усеща -

лошо време предстои.

 

Не ме боли, че да заплача,

не чувствам студ, тъга.

Оголените клони на дърветата

вещаят някак самота.

 

Нямам сили да се боря

с всичко дето ми тежи.

Ще изчакам аз пороя

пожара в мен да изгаси.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Богданска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От сърце ти благодаря за отделеното време и силните думи, които не заслужавам, но пък ме караш да се постарая да заслужа! Прекрасен и вдъхновяващ ден ти пожелавам! 🤗
  • Само който не е стоял под дъжда, за да му се наслади и да изгаси в себе си огъня в себе си, не би разбрал този стих. Браво, Симона, наистина имаш много хубав стил и поетичен усет!
  • Не ти ли се е случвало отвътре да гориш, а да не знаеш точно конкретната причина... Има нещо, но то ли е, една такава празнота дето и сега не мога да я обясня и това всъщност е най- трагичното. Иначе разбирам коментара ти и благодаря за мнението.
  • Приятно е, но е прекалено логически размито! Няма последователност, просто е нахвърляно някакво описание за предстояща буря, която ще изгаси някакъв емоционален пожар. И в крайна сметка нито терзанията са ясни, нито времето какво е!
  • Благодаря за разбирането, по-леко е така! Поздрави и прекрасен ден ви желая!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...