14 янв. 2020 г., 20:52

За времето ... 

  Поэзия
4.0 (3)
1008 0 6
В мъгла изгубена стоя
и започва да ръми ...
В очакване на нещо
чувам надалеч гърми.
Не е над мен, но се усеща -
лошо време предстои.
Не ме боли, че да заплача,
не чувствам студ, тъга.
Оголените клони на дърветата
вещаят някак самота.
Нямам сили да се боря
с всичко дето ми тежи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Богданска Все права защищены

Предложения
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Мы дойдем, сделав и невозможное. Ключ на старт, и вспыхнул пульт. Помню я и глаза твои - тревожные. ...
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...

Ещё произведения »