В мъгла изгубена стоя
и започва да ръми ...
В очакване на нещо
чувам надалеч гърми.
Не е над мен, но се усеща -
лошо време предстои.
Не ме боли, че да заплача,
не чувствам студ, тъга.
Оголените клони на дърветата
вещаят някак самота.
Нямам сили да се боря
с всичко дето ми тежи.
Ще изчакам аз пороя
пожара в мен да изгаси.
© Симона Богданска All rights reserved.