Jan 14, 2020, 8:52 PM

За времето ... 

  Poetry
933 0 6
В мъгла изгубена стоя
и започва да ръми ...
В очакване на нещо
чувам надалеч гърми.
Не е над мен, но се усеща -
лошо време предстои.
Не ме боли, че да заплача,
не чувствам студ, тъга.
Оголените клони на дърветата
вещаят някак самота.
Нямам сили да се боря
с всичко дето ми тежи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Богданска All rights reserved.

Random works
: ??:??