Jan 14, 2020, 8:52 PM

За времето ...

  Poetry
1.2K 0 6

В мъгла изгубена стоя

и започва да ръми ...

 

В очакване на нещо

чувам надалеч гърми.

Не е над мен, но се усеща -

лошо време предстои.

 

Не ме боли, че да заплача,

не чувствам студ, тъга.

Оголените клони на дърветата

вещаят някак самота.

 

Нямам сили да се боря

с всичко дето ми тежи.

Ще изчакам аз пороя

пожара в мен да изгаси.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Богданска All rights reserved.

Comments

Comments

  • От сърце ти благодаря за отделеното време и силните думи, които не заслужавам, но пък ме караш да се постарая да заслужа! Прекрасен и вдъхновяващ ден ти пожелавам! 🤗
  • Само който не е стоял под дъжда, за да му се наслади и да изгаси в себе си огъня в себе си, не би разбрал този стих. Браво, Симона, наистина имаш много хубав стил и поетичен усет!
  • Не ти ли се е случвало отвътре да гориш, а да не знаеш точно конкретната причина... Има нещо, но то ли е, една такава празнота дето и сега не мога да я обясня и това всъщност е най- трагичното. Иначе разбирам коментара ти и благодаря за мнението.
  • Приятно е, но е прекалено логически размито! Няма последователност, просто е нахвърляно някакво описание за предстояща буря, която ще изгаси някакъв емоционален пожар. И в крайна сметка нито терзанията са ясни, нито времето какво е!
  • Благодаря за разбирането, по-леко е така! Поздрави и прекрасен ден ви желая!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...