12 ago 2009, 23:03

За всеки ръб 

  Poesía
561 0 10

 

 

 

Страхуваш се с очи да ме докоснеш

там, където всички първо гледат,

да не видя как в уют ме жалиш

и блясък в ръцете ми посипваш.


До мене сядаш, ала леко с гръб

и омърлушено - приведен

скришно гледаш.

Мълчание с цигарата гасиш,

да ти остане още малко

вяра - от бездумие.


Килим за мене от надежди си тъкал,

седем цвята - събирал и делял.

В света разпиляна се намирах,

за всеки ръб от твоя блян.

 


© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??