Страхуваш се с очи да ме докоснеш
там, където всички първо гледат,
да не видя как в уют ме жалиш
и блясък в ръцете ми посипваш.
До мене сядаш, ала леко с гръб
и омърлушено - приведен
скришно гледаш.
Мълчание с цигарата гасиш,
да ти остане още малко
вяра - от бездумие.
Килим за мене от надежди си тъкал,
седем цвята - събирал и делял.
В света разпиляна се намирах,
за всеки ръб от твоя блян.
© Боряна All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
