Страхуваш се с очи да ме докоснеш
там, където всички първо гледат,
да не видя как в уют ме жалиш
и блясък в ръцете ми посипваш.
До мене сядаш, ала леко с гръб
и омърлушено - приведен
скришно гледаш.
Мълчание с цигарата гасиш,
да ти остане още малко
вяра - от бездумие.
Килим за мене от надежди си тъкал,
седем цвята - събирал и делял. ...