Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
9 abr 2021, 13:06  

За юнак се не плаче! 

  Poesía » Otra
314 4 9

Колко пъти се спрях
и сърцето проряза,
инстинктивният страх –
как си в тази зараза?

 

Аз ли? Аз съм юнак,
ти така ме възпита.
Битка, рана и пак,
литвам, към висините.

 

Конят? Ще издържи,
бронята ми е яка.
Мисля нови лъжи
и измъквам се някак.

 

По тревожния глас,
пъплят хиляди думи
и доволна съм аз –
с интернет помежду ни.

 

Невидяни очи,
мамо, крият, обаче –
да боли, да горчи,
за юнак се  не плаче!

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??