Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
9.04.2021 г., 13:06 ч.  

За юнак се не плаче! 

  Поезия » Друга
313 4 9

Колко пъти се спрях
и сърцето проряза,
инстинктивният страх –
как си в тази зараза?

 

Аз ли? Аз съм юнак,
ти така ме възпита.
Битка, рана и пак,
литвам, към висините.

 

Конят? Ще издържи,
бронята ми е яка.
Мисля нови лъжи
и измъквам се някак.

 

По тревожния глас,
пъплят хиляди думи
и доволна съм аз –
с интернет помежду ни.

 

Невидяни очи,
мамо, крият, обаче –
да боли, да горчи,
за юнак се  не плаче!

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??