За зимната магия
Снежецът пада от небето,
а във очите ни- магия.
И всичко побеля до дето
изпием по една ракия.
Ще ни затрупа снегопада
и непринудено, и нежно.
А лунна сянка ще попада
в полето равно, белоснежно.
И любовта, като снежинка,
в рамото ми ще се стрие.
И някак плахо- под сурдинка,
в сърцето бавно ще попие.
А в чашата ми със ракия
аз егото ще си удавя.
С инат до смърт ще се напия,
и зимата да я забравя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
