Feb 16, 2019, 4:44 PM

За зимната магия 

  Poetry » Other
338 3 3

Снежецът пада от небето,

а във очите ни- магия.

И всичко побеля до дето

изпием по една ракия.

 

Ще ни затрупа снегопада

и непринудено, и нежно.

А лунна сянка ще попада

в полето равно, белоснежно.

 

И любовта, като снежинка,

в рамото ми ще се стрие.

И някак плахо- под сурдинка,

в сърцето бавно ще попие.

 

А в чашата ми със ракия

аз егото ще си удавя.

С инат до смърт ще се напия,

и зимата да я забравя.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??