Снежецът пада от небето,
а във очите ни- магия.
И всичко побеля до дето
изпием по една ракия.
Ще ни затрупа снегопада
и непринудено, и нежно.
А лунна сянка ще попада
в полето равно, белоснежно.
И любовта, като снежинка,
в рамото ми ще се стрие.
И някак плахо- под сурдинка,
в сърцето бавно ще попие.
А в чашата ми със ракия
аз егото ще си удавя.
С инат до смърт ще се напия,
и зимата да я забравя.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
